Гайда: български гайди

Гайдата е гайда, която произхожда от Източна Европа и по-точно от планините на Родопи .

Този духов инструмент е един от най-характерните символи на българската музика фолклор на България.

Гайдата е съставена от гъдулка, дрон и джоб.

Поставени в обърната козя кожа, има :

• мелодичната тръба с 8 отвора
• дрон, изработен от три парчета дърво (бадем или кайсия), поставени едно след друго, с дължина 70 cm
• буфанът с прав или коничен отвор, изработен от маслиново дърво, кост или тръстика, с дължина 15 cm.

Често има декоративни костени пръстени (или оловни или сребърни апликации), които затварят дрона, за да се предотврати напукването му.

Традиционно торбичката се изработва от козя кожа.

Името гайда идва от древногръцкотоégida– коза, като на краката и шията на животното са поставени пчели и тръстика.

Една от специалните характеристики на инструмента е неговата водонепроницаема торбичка (калъф), която позволява непрекъснато и силно свирене, като по този начин музикантът може да не диша.

Обемът на въздуха позволява на пианиста да пее, докато свири.

Той разделя песента си на куплети, за да може да свири на гайда, а между всеки куплет въвежда инструментална интерлюдия.

Това е инструмент, който свири с ограничен диапазон, но със значителна ритмична и орнаментална звучност.

В България има два вида гайда – каба и джура.

В миналото не е имало голямо разграничение между видовете гайди.

Днес каба гайда (голямата гайда) звучи по-ниско, има характерно бръмчене.

Каба е дума от турски произход, която изразява понятието “величествен” и чрез деформация обозначава ниския звук на тази гайда.

Джура гайда (малка гайда) има по-висока височина на звука и се предпочита в оркестрите.

На инструмента се свири в изправено положение, като дронът се опира на рамото или се закрепва на ръката; много рядко се оставя да виси.

Гайдата придружава Български танци и се свири на сватби, тържества и традиционни фестивали .

Както казват балканците: “Сватба без гайда е като погребение.

Интересът към kaba gaïda нараства и тя е призната на етноджаз сцената като добър инструмент за ранно детско развитие и управление на стреса.

Националното значение на гайдата се подчертава и от музика Българка “ Излел ye Delyo Haydutin”. избрали да пътуват в Златна плоча на Voyager който включва звуци и изображения, подбрани така, че да представят разнообразието от живот и култура на Земята.

Освен това българинът Костандин Атанасов е безспорен майстор на гайдата и е носител на много престижни награди в България и чужбина.

От 2000 г. той е солист на музика От 2000 г. е солист на ансамбъла “Филип Кутев”, с който прави множество записи.

И накрая, 333 български участници в “Каба гайда” държат световния рекорд на Гинес за най-голям комплект гайди досега.