Нестинарството

Нестинарството, което означава “танц върху жарава”, е един от Традиции и фестивали и един от най-впечатляващите ритуали на традиция Български език.

Ритуалът е смесица от източноправославни вярвания и древните езически традиции на Странджа планина.

Тази практика е в чест на култа към Свети Константин и Елена, които са българските светци, чествани от християните на 21 май.

Това е танц с боси крака върху горящи въглени (жарава, жарава).

Изпълнява се от танцьори, наречени nestinari (нестинари), които по традиция получават правото да изпълняват ритуала по наследство – от баща на син или дъщеря.

Често им се приписва дарбата на ясновидство, придобита чрез практикуването на този свещен танц.

След цял ден ритуали, по залез слънце, множеството подготвя голям огън, който обикновено се пали на площада в селото.

Изпълнява се и хоро (традиционен кръг) танц докато огънят изчезне и останат само въглени.

Нестинарският “танц на босите крака” над въглените, който следва кулминацията на нощта, е съпроводен от ритъма на свещения барабан, използван специално за ритуала, и звука на Български гайди .

Вярва се, че някои от танцьорите достигат до религиозно състояние на транс, докато танцуват, което обяснява защо краката им не горят и не усещат болка.

Днес този танц е своеобразно причастие за българите – трансцендентно изпитание чрез огън.

Танцът върху нажежените въглени винаги е съпроводен от звука на барабан и гайда.

Танцьорите се редуват да се втурнат напред, с икона на светите Константин и Елена в ръце, върху въглените, разпръснати на селския площад.

Това е традиция традиция предавани от поколение на поколение.

А магията на нестинарството е част от културното наследство на България и представя миналото на регионите и обичаите, които някога са съпътствали живота на местните хора.

Нестинарство – традиционният “танц върху въглени” в България